Пять глотков кофе (на болгарском языке )
Пет глътки кафе
Март.Предзалезен час.застудява. През нощта зимата се връща в града. Локвите,в които само преди половин час се къпеха врабчетата,се покриват с тънък лед.
По улицата върви старец с черно палто и сива заешка шапка. Върви със старческа походка, без да бърза. За къде да бърза старецът? Старецът влиза в хлебарницата. В хлебарницата-малко кафене. Три стойки и масичка с два стола. Старецът поръчва бутерка и чашка кафе.Преди да отпие глътка, известно време той грее премръзналите си пръсти с чашката. Случаен свидетел на тази сцена би бил много изненадан, узнавайки че старецът съвсем не обича кафе и никога не го е обичал. Той не намира никакво удоволствие нито в аромата, нито в острия вкус на тази напитка. Той обича чай, сок, минерална вода, какао, мляко, в крайна сметка не би отказал и едно малко. А кафето, не че не може да го търпи, но не разбира вкуса му. Кафето не е противно на стареца, но старецът не получава от кафето никакво удоволствие. Още повече, ако старецът пие кафе, той не може да удовлетвори жаждата си и след чашка кафе задължително ще пие нещо друго. Обаче, ако някой му предложи кафе, той никога не отказва. Първо, не му се иска да обиди предлагащия. Второ, той е станал жертва(ако тук е приемлива тази дума)на масовото внушение. Всички наоколо казвали, че кафето е вкусно. И ето той повярвал или по-правилно е да се каже, привикнал с мисълта, че кафето е вкусно. Даже, ако му кажеха, че той не обича кафе, старецът би бил много учуден, и би започнал съвсем искрено да доказва, че това не е така.
Ако някой му предложел кафе, той никога не отказвал, но ако избирал сам напитка, тогава предпочитал нещо друго. И все пак, понякога този странен старец поръчва именно кафе. Лично. Както сега. Сергей Илич(така се казва старецът)опитва меката свердловска(или както сега се нарича)баничка и отпива глътка.
Детството. Той на седем, сестра му на пет. Пристигнала е леля им от Саратов, донесла е знаменитите саратовски кифли. Че са знаменити той разбра по-късно, а сега със сестра си обикалят дома и разнасят тези кифли със странна форма, показвайки ги на гостите. По какъв повод са били гостите вече не помни. Сестра му изпуска парче от кифлата и се залива от плач. Утешават я.
-Всички на масата!-вика мама-Деца, сядайте на масата!
Розов абажур. На стената- стенен часовник и портрет на прадядо им. На масата-торта, бонбони и кафе. Личицето на сестра му е омазано с шоколад.
Глътка.
Сутрин.Бяло-синя покривка на масата. По радиото върви песен. Татко вече е тръгнал на работа. Той излиза по-рано, а Сергей и Лена(сестра му)бързо дояждат кашата,бърборейки за свои неща,ученически.
-А Денисова разказваше, че е видяла в гората антилопа.
-Лъже твоята Денисова. Антилопи в нашите гори няма.
-Разбира се, че лъже! Тя каза още: „Почерпих я с курабийки. Каточе ли ще яде антилопата нейната курабийка!”
-А може да е било женски лос?
-По-скоро кобила.
-Или крава.
-Такава грациозна! Като антилопа!
-Деца, размърдайте се, закъснявате!-бърза мама,-Сипете кафето в чашата за да изстине по-бързо.
Навън е циганско лято. Сергей и Лена минават през кварталната градинка. Пътечките са пометени от чистачите, но все пак, тук-там се виждат опадали листа. А под дърветата е пълно с тях. Офиките са накичени с ярко оранжеви гроздове. Подсказват за снежната зима.
-Лъжкиня е твоята Денисова. И глупава. Точно така й предай!
Университетският двор. На входната врата има няколко закъсняващи. Едър, сърдит младеж не пуска никого.
-Не трябва! Разходете се!
-Чакай, чуй! Само три минути сме закъснели! Навярно и преподавателят още не е влезнал в аудиторията! Пусни ни!
-Не мога да ви пусна! Лекторско разпореждане. Елате за втората половина.
-Ех, ти!...Добре. Утре аз съм дежурен. Само да не се окажеш в моето положение. Да тръгваме момчета!
Всички тръгват. Пред вратата за кратко се застояват Сергей и непознато момиче.
-Да опитаме през столовата!
Университетският стол се намира на първия етаж и има отделен вход от улицата. Но на входа му също ги посреща сърдит цербер.
-Идиотщина!-възмущава се Сергей, - борят се със закъсненията и тласкат студентите към разходки. Ще пропусна теорията за машините и механизмите. А представи си, че точно на тази лекция ми е писано да разбера нещо много важно? Какъв инженер ще излезе от мен?
-И какво ще правим?
-Какво ще правим? Ще се разходим разбира се! Имаме половин час на разположение. Къде да отидем?
-Може в някое кафене, да пием кафе?
-Да тръгваме!
Малко кафене на тиха уличка. Само двамата са. Няма повече посетители. Стените са изрисувани, вероятно от някой примитивен художник. Рисунките са на тема „Събиране на реколтата”. Дървени маси. Кафе. Курабийки.
-Как се казваш?
-Таня!
-А аз съм Сергей. В кой курс си?
-Втори.
-А аз съм трети.
Свири тиха музика. Кафето вече е изпито, а двамата продължават да говорят.
-Време е да вървим. Скоро ще започне втората половина.
-Таня! Какво ще правиш днес след лекциите?
-По принцип нищо особено.
-Може ли да се срещнем?
-Трябва да си направя домашното. Да начертая коничен редуктор. Помниш ли го?
-И още как!Още по-голяма причина да си срещнем. И редуктора ще ти помогна да начертаеш.
-Добре!
Зимна сутрин. Светлината на заледените прозорци рязко изскубва от съня.
-Серьожа!
-М-м-м!
-Серьоженка! Ставай! Ще проспиш работното време!
Сергей отваря очи с усилие.
-Моля ви господине! Ето ви кафе в леглото!
-Таничка! Благодаря ти! Всъщност аз ти бях обещал кафе в леглото! Утре...
-Аха! Ако се събудиш преди мен сънливко!
Светлината вече не му се струва толкова остра. Ласкавите ръце на жена му...Леко дразнене по бузите и гушата от бръсненето. Кафе и сандвич със сирене. Устни ухаещи на кафе. Палтото, обувките. Студ. Таниният силует на прозореца.
Глътка.
-Сега ще опиташ истинско турско кафе. Никой не може да го приготвя по-добре от Вахтанг.
-По-добре даже от мен?
-Мамче! Ти правиш изумително кафе,но не е турско. А Вахтанг прави турско кафе.
-Сергей Илич, Татяна Алексеевна, не се съмнявайте, - казва Вахтанг, -дядо ми беше турчин, той ме научи да приготвям такова кафе. Турското кафе се вари на пясък...ето така...минутка...Ето го! Почерпете се!
-Момичето ми, той обижда ли те?-пита Сергей, когато Вахтанг излиза за мъничко.
-Какво говориш татко! Той е забележителен! Най-добрият на света!
Грузинско сирене, червено вино, ореховки, а зад прозореца-планините и синьото-синьо Черно море.
Старецът си допива кафето и тръгва към вкъщи. Вкъщи никой не го чака. Жена му е умряла преди десет години, сестра му преди три. Дъщеря му, зетът и внукът са загинали по време на Грузино-Абхазката война. Старецът не обича кафе. Но понякога го поръчва. И ако го попитат защо, той би отговорил:
-Просто ми се прииска.
Но това не е така. Той не обича кафе. Не му харесва острият вкус и мирис на тази напитка. Той дори няма вкъщи кафе. Наистина, ако някой му предложел кафе, той никога не отказвал. Но никой вече не му предлага. Няма на кого да предлага.
__________________
__________________
